Археологически комплекс "Калето"

Остатъци от подго­товката на терена за застрояване е открит в сив пласт и множеството въглени в него. Древните заселници изсичали и изгаряли растителността за заравняване на площадки за строежа на своите жилищата. Над този пласт лежат няколко подови замазки (4-5 на брой) и опалените деструкции на първия културен пласт на крепостта „Калето”.

Това всъщност са остатъците от най-ранното селище, което очевидно е сполетяно от голям пожар. Вероятно жителите му са се спасили, защото на същото място се виждат следи от разчистване на терена и подготовка за ново строи­телство. Поради тази причина мощността на деструкциите от първо­то поселение е сравнително слаба — около 0,25 м. Вторият културен пласт лежи непосредствено върху тях и има обща дебелина около 0,9 м. Установени са три замазки, изпечени до керемиденочервено, останали от полуразрушена пещ. Този пласт е частично разрушен при строителните и укрепителни работи през по-късните периоди.

След опожаряването и заравняването на терена, успоредно със строителството на жилища, първите заселници предприемат изграждане на дървено землено укрепление в северната, сравнително лесно достъпна страна на хълма. Прави впечатление, че по-късните каменни укрепителни съоръжения, датиращи от Античността и Средновековието, са изградени на същото място върху остатъците от праисторическата палисада. Това е сравнително рядко срещано явление на топограф­ска приемственост в крепостното строителство през различните периоди на обитаване на скалния рид — от каменномедната епоха (V хил. пр. Хр.) до Късното българ­ско средновековие (XIII-XIVв.).

Праисторическата палисада защитава две последователно съществували селища, сполетени от идентични трагични събития: опожаряване и разрушаване вследствие на вражеско нападение. Допълнително веществено доказателство за този извод са многобройните кремъчни върхове за стрели, метателни копия и каменни топки за прашки, открити в културните пластове.

Многобройните находки от разкопките на „Калето” недвусмислено показват, че в края на каменномедната епоха сели­щето край Мездра процъфтява като занаятчийски център с добре развити занаятчийски ателиета и ясно отличима диференциация на производствените дейности. Те са специализирани в обработка декорация на керамиката, изработка на земеделски инструмент и от рог,  кост и камък и производство на медни предмети.

Поселението вероятно е обитавано от майстори декоратори на керамика, ювелири, земеделци и ловци, които имат високо социално положение в местната общност. По всичко изглежда, че богатството и кръстопътното му положение са основните причини за многобройните нападения, на които селището е подлагано.

През 2007 г. в централната част на Калето са намерени остатъците от структура, отнасяща се към ранно-желязната епоха (VIII- VI в. пр. Хр.). Откритите фрагменти от голяма антропоморфна пластика, от урновидни съдове, голямо количество пепел, овъглени растения, животински кости и сребърна фибула дават основание на археолозите да говорят за ранно-тракийско светилище, съществувало върху скалния рид преди повече от 2600 години.

През лятото на 2008 г. разкопките донасят нова изненада. В най-малкия сондаж, разположен също в центъра на скалния рид, непосредствено върху варовиковата скала, е открито праисторическо светилище. В него сред остатъци от пепел, въглени, натрошена керамика и животински кости археолозите разчистват два черепа на турове (дивите предшественици на бика и бивола), поставе­ни един до друг с посока север-юг. Плътно зад тилните им части вертикално е побит плосък речен камък, пластично оформен като бича глава.

Ритуално положените черепи на турове и каменната пластика са покрити с ломени камъни и замазани отгоре с опалена глина. Откритите веществени свидетелства и най-вече керамиката безусловно показват, че „светилището на тура” е възникнало в края на каменно — медната епоха, преди повече от 6000 години. То функционира от началото на заселването на скалния рид.

Според широко разпространения у древните земеделци култ към Богинята Майка-земя кръвта на принесения в жертва бик опложда земята и осигурява плодородие. Известно е, че мъжкият Европейски тур (Bos primigenius) има маса над 1000 кг, височина 1,8-2,0 м, дължина на тялото около 3,3 м. Дължината на рогата му възлиза на 0,8 м. Ритуално положените черепи на турове лежат в пръст, наситена с въглени, пепел и натрошена керамика.

Не можем да оставим без внимание ясно отличимата топо­графска приемственост на култовите обекти през различните исто­рически периоди в Археологически комплекс „Калето”. На същото място (в географския център на скалния рид) около 2500 години по-късно е създадена ранно-тракийска сакрална структура (по данни от разкопките през 2007 г.). Прави впечатление, че този ранно-тракийски култов център oт VIII-VI в. пр. Хр. възниква на Калето няколко столетия по-рано от считаното за династичен център на трибалите селище в мест­ността Градището край Враца.

Древните траки от племето „трибали” населявали местността „Калето” до I век, когато селището заедно с цяла Мизия е завладяно от Римската империя.