Археологически комплекс "Калето"

7000 години история
Историята на Калето през Античността

Историята на Калето през Античността

February 1, 2019

Историята на „Калето” продължава през Античността, когато на това място са съществували римско укрепление от средата на II в., езически култов център от III в. и укрепено селище от IV – VI, развиващо се през късно-римския и ранно-византийския период. Основите на езическото светилище, което прераства в езически култов център и сега могат да се видят лежащи точно над праисторическото “светилище на тура”. От този период са открити множество бронзови монети (антониниани) от времето на римските императори Дометиан, Клавдий II Готски и Проб, бронзови фибули, украшения за колан, торква и сребърно листо от лавров венец. Много рядка находка е открита под основата на крепостната стена: бронзова отливка на орел. Това е едно от най-ранните изображения на тази могъща птица, символизираща върховното римско божество Юпитер (в гръцката митология Зевс) и емблема на Римската империя, изразяваща властта и силата. Друга ценна находка е бронзов ключ, намерен сред останките от най-представителната сграда на „Калето”. Поради стратегическото разположение на римската крепост, която е най-запазената крепост от този период у нас, археолозите допускат, че е открит символичният Ключ към Северозапада. Късно-античното укрепено селище на хълма Калето продължава своето съществуване до края на VI или началото на VII век, когато е унищожено при някое от аваро-славянските нашествия. Това слага началото на Средновековния период за крепостта и селището.

По време на Великото преселение на народите крепостта и градът са разрушавани и възстановявани нееднократно. Последната вълна от „варварски народи”, дошли по тези места, били славяните. Последните антични монети, открити тук са от времето на ранно-византийския император Юстин II (565 – 578 г.) и посочват приблизителната дата на славянското заселване. След славяните по тези земи идват Аспаруховите българи и върху руините от късно-античното укрепено селище през IX-XI век се развива старобългарско селище. Краят на старобългарската крепост и селището, известно с името Торбарица са разрушени през XI век от турците, когато Василий II предприема поход срещу Видин и завладява северозападните български земи.

Следите от тази вековна история са още там, на хълма над река Искър, пазещ „Каменното съкровище на Мездра”…

Author: