Вече 70 века по склоновете на “Калето” в Мездра и в Дефилето се създават легенди. Едни от тях са скрити дълбоко, под пластове наноси, докато други заблестяват в пълния си блясък на прага на Новото време.
Седем хиляди години водата е била пръв приятел на човека, помогнала както за величието на “Ритлите”, така и за формирането на селца, гари, градове, общностни центрове. Тихият ромон на Искъра прокопава скалите под него за да създаде картина, която кара даже Каниц да възкликлва в краските на Дефилето. Кацналият на склона на Искъра Черепишки манастир все още е притегателен център на онези, които откриват красотата на Вярата.
Искър, досущ като магьосник дава начало на селища по цялото Дефиле – от почти двухилядното Зверино, до стотиците хора в Злидол и Очиндол, създало е балканджии, опитомили опърничевата Ржана планина.
И за финал – отдаване на дълбока почит към онзи, който се влюби в Искърското дефиле и му даде своят завършен образ. Образ, който само чрез две думи ти разказва историята на слепия старец, излинял от дните на работа, който вижда като Малкия принц на Екзюпери – със сърцето. Вижда, че може и друго. Може и ново. И наше.